История на козметиката от Древността

“Жена без грим е като храна без сол.”

Плавт, Римски философ

Цивилизациите са използвали различни форми на козметика в продължение на векове за религиозни ритуали, за разкрасяване и за поддържане на добро здраве. Текстът по-долу представя кратка история за употребата на козметика, като се започне от древните египтяни през 10 000 г. пр.н.е. до началото на 20-ти век.

Козметика в древния свят

3 000 г.  пр.н.е.

Мъжете и жените в Египет използвали масла и благовония за подхранване на кожата и за приятен аромат на тялото. Козметиката била неразделна част от египетската хигиена и здраве. Масла и кремове се използвали за защита срещу горещото египетско слънце и ветрове. Смирна, мащерка, риган, лайка, лавандула, лилия, мента, розмарин, кедър, роза, алое, зехтин, сусамово масло и бадемово масло са основните съставки на повечето благовония, които египтяните използват в религиозния ритуал.

Египетските жени се гримирали с пигменти направени от галенит и малахит (ярко зелена каша от медни минерали) за цвят и ясни очертания. Използвали смес от препечени бадеми, окислена мед, руди с различни цветове, олово, пепел и охра, за да очертаят очите в бадемова форма. Жените носели със себе си на приеми козметика в кутии за грим и ги държели под стола си.

Китайците започнали да оцветяват ноктите си с арабика, желатин, пчелен восък и яйце. Използваните цветове показвали социална класа: кралските особи от династията Чоу носели злато и сребро, а по-долната класа носела черно или червено. А на най-нисшата класа било забранено да боядисва ноктите си в ярки цветове.

1500 г. пр.н.е.

Траките покривали телата си с татуировки, което било белег за благороднически произход. Те татуирали целите си крака, ръце и врат. Сред най-често използваните мотиви за татуиране били ивици с прави и коси линии, вълнисти мотиви и зиг-заг, точки, розети, силуети на животни. Успоредните черти често се комбинирали със силуети на животни – змии, сърни или елени.

Китайците и японците обикновено използвали ориз на прах, за да направят лицата си бели. Веждите ги обръсвали, зъбите боядисвали в златисто или черно, а  косата и лицето оцветявали с къна.

1000 г. пр.н.е.

Гръцките жени рисували лицата си с оловно белило и нанасят намачкани черници като руж. Прилагането на изкуствени вежди, изработени от косми на говедо, също било модерно.

Ранна козметика

100 г. пр.н.е.

В Рим мажели пъпките с ечемично брашно и масло. Полирали ноктите си с овча мазнина и кръв. Освен това, калните вани били на мода, а някои римски мъже боядисват косата си руса.

300-400 г. пр.н.е.

Къната се използва в Индия като боя за коса и за изографисване на сложни  рисунки върху ръцете и краката, особено преди сватбени церемонии. Къната се използвала и в някои северноафрикански култури.

Козметика в средните векове

1200 г.

В резултат на кръстоносните походи  в Европа започнали да се внасят парфюми от Близкия изток.

1300 г.

В Англия навлязла мода за боядисване на косата червена. Жените мажели лицата си с яйчен белтък, за да създадат вид на по-бледа кожа. Все пак някои смятали, че козметиката пречи на кръвообръщениети и представлява заплаха за здравето.

Козметиката през Ренесанса

1400 – 1500 г.

В Европа само аристокрацията използва козметика. Италия и Франция били основни центрове за производство на козметика. Арсеникът понякога се използва в пудрата за лице, вместо олово.

Съвременната представа за сложни аромати се развива първо във Франция. В началото ароматите се смесвали от природни съставки. По-късно, обаче били заместени от химически.

1500-1600 г.

Европейските жени често се опитват да избелят кожата си, като използвали разнообразни продукти, включително оловно белило. Английската кралица  Елизабет I използвала бялото олово, с което създавала външен вид, известен като “Маската на младостта”. Популярността на русата коса се увеличила, тъй като се смятала за ангелска. Със смеси от черна сяра, алуминий и мед жените боядисвали косите си и ги оставяли слънцето да ги изсветли.

Козметиката през 19-и и началото на 20-ти век

1800 г.

Било открито , че смесите направени от бяло олово са токсични и водят до физически проблеми, включително тремор на лицето, мускулна парализа и дори смърт, затова оловото било заместено от цинков оксид.

Кралица Виктория публично заявява, че гримът е непристоен. На него се гледало като вулгарен и приемлив само от актьорите.

1900 г.

По време на  Едуардианската епоха господствало разбирането, че жените на средна възраст трябва да изглеждат възможно по-млади. За тази цел, използването на козметика се повишило.

Козметичните салони стават все по-популярни, въпреки че посещението  на такива салони не било общоприето. Тъй като много жени не били склонни да си признаят, че се нуждаят от помощ, за да изглеждат по-млади, често влизали в салоните през задния вход.

Сподели в:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *