Цинк – металът на живота част 1

Част II:  Заболявания свързани с дисбаланс на цинк в организма

Част I:  Цинкът – Основен елемент във физиологичните процеси

Цинкът е идентифициран като един от най-важните съществени следи от метали в човешкото хранене и начин на живот. Цинкът е не само основен елемент в различни физиологични процеси, той е също лекарствено средство за предотвратяване на много заболявания. Тялото на възрастен съдържа около 2-3 грама цинк. Той се намира в органи, тъкани, кости, течности и клетки.

Може би звучи невероятно, но отнема над 75 г. на учените да осъзнаят че цинкът е важен микроелемент за плъховете и още 30 г. да признаят, че е аналогично и при човека. Тялото на възрастен човек съдържа от 2 до 3 грама цинк. Цинкът се съдържа в органи, тъкани, кости, течности и клетки. Той е от съществено значение за много физиологични функции и играе важна роля в редица действия на ензимите в живите системи. Неговият дефицит може да наруши равновесието в биологичните организми. Този материал проследява ролята на цинка върху живите организми.

Какво представлява цинкът?

Цинкът, 23-тият най-разпространен елемент в земната кора е от жизненоважно значение в живия свят. Чистият цинк е синкаво-бял, лъскав метал. Повечето скали и безброй минерали съдържат цинк в различни количества, в това число и въздуха, и водата. Цинкът образува различни съединения, като цинков хлорид, цинков оксид и цинков сулфат.

Нормалната концентрация на цинк в човешката кръв, серум и урина  е 800 ± 200, 109-130, и <500 μg/dL. Той служи като структурен компонент на множество протеини и като кофактор за много металоензими. Относителната концентрация на свободни йони на цинк в биологичните системи варира от ≤109 М в цитоплазмата на много клетки до ≤103 М в някои органи.

Цинкът в древността

Цинкът e елемент, който е от съществено значение за всички физиологични процеси. Toй се използва като терапевтичен агент срещу различни заболявания от дълго време. Аюрведа споменава употребата на цинк в калцифицирана форма като цинкова руда или като цинков карбонат, цинк, цинков оксид или като сплав месинг. Тези форми се споменават в древни текстове, датиращи от 14-ти век, когато са били използвани за лечение на различни заболявания.

Процентът на цинка може да бъде анализиран в различни телесни течности като слюнка, плазма, кръв, както и в човешките екскременти. Нивата му също могат да бъдат обект на проучване в косата, ноктите и т.н. Цинковата терапия при стомашно-чревни заболявания, заболявания на черния дроб, бактериални и микробни заболявания, диабет дори, оказа благоприятно въздействие.

Натурални храни, които съдържат високо ниво на цинк

Храните с високо съдържание на протеин са и с богато съдържание на цинк, от друга страна храните, съдържащи предимно въглехидрати, са с много по-ниско съдържанието на цинк. Месните храни са с високо съдържание на цинк от 0.40 до 6.77 мг на 100 г. Групата на зърнените храни има 0,30 до 2,54 мг на 100 г, млечните продукти 0.36 до 0.49 мг на 100 г, зеленчуците имат от 0,12 до 0,60 мг на 100 г. и плодовете от 0,02 до 0,26 мг на 100 г .

Както се вижда от по-горното проучване, храните от животински произход са най-голям източник на цинк за човека. Стридите също са богати на цинк и меден комплекс. Сухото червено месо, говеждо, черния дроб, птичето червено месо и пуешко месо, всички са отлични източници на цинк. Цинкът се набавя също и чрез обезмаслено мляко на прах, яйчен жълтък и кашкавал.

Тъй като при вегетарианците, приемът на протеини е най-вече чрез варивата, а не чрез месото, при тях по-често има дефицит на цинк. Приемът на зърнени храни, бобови растения, корени, картофи, може да доведе до по-малка наличност на цинк. Установено е, че степента на усвояването на цинка може да бъде в по-малка от овесените ядки в сравнение с хляба, поради по-голямото фитиново съдържание в овесената каша. Витамин А също така се абсорбира и метаболизира в по-малка степен при пациенти, страдащи от недостиг на цинк.

Сподели в:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *