Църковен събор в Сердика 343-344 година

“И тъй, по решение на двамата императори [Констант и Констанций II]отново бил свикан Вселенски събор в Сердика, който е Илирийски град. Това станало на единадесетата година от смъртта на бащата на двамата императори  [Константин Велики]. И тъй от западните области се събрали, според думите на Атанасий 300 епископи, а от източните Савин казва, че дошли само седемдесет и шест.”

Сократ, Църковна История, За събора в Сердика

 

През първите три века християните били подложени на жестоки гонения, но 311 г., император Галерий издал закон в гр. Сердика, с който им дал свобода да изповядват вярата си. Междувременно християните се били увеличили толкова много, че се наложило да се сложи ред в учението и управлението на църквата. Ето защо, когато станал едновластен император, Константин Велики свикал Вселенски събор в Никея, на който поканил епископи от цялата римска империя. На този събор обаче се появили някои противоречия. Затова след смъртта на Константин неговите синове – Констант (император на Западната римска империя) и Констанций II (император на Източната римска империя) решили да свикат Втори Вселенски събор. И за да има мир между Изтока и Запада, съборът бил свикан в любимия град на баща им – Сердика, който освен че вече се бил превърнал в столица за редица императори, бил и в средата на огромната римска империя.

Към това време Сердика разполагала с два двореца, крепостни стени, бани, гимназиони, административни постройки, театри, водопровод, широки до 8 метра улици и храмове. Градът се намирал на главния път свързващ Изтока със Запада – Виа Диагоналис. Сравнително лесния и бърз достъп, както и сигурността на пътуването в района, без съмнение са бил сред важните аргументи при избора на Сердика за седалище на вселенски църковен събор, с оглед на това, че трябвало да се съберат на едно място „епископи от целия свят”.

На Събора присъствали делегати от три континента, от всички дванадесет диоцеза на Империята и най-малко от 35 провинции. Общо 378 делегати, които заседавали в продължение на две години. Подобно грандиозно събитие е внушително дори за днешни дни.

Къде са заседавали светите отци?

През епохата на Константин Велики в Сердика, както и целия римски свят, започнала първата масова християнизация на градския живот. Стари публични сгради били преустройвани в църкви, какъвто е случаят с ротондата „Св. Георги”и църквата „Света София” и се издигали нови храмове.

Католическият епископ на София Петър Богдан през 17-ти век пише: Близо до града [София] се вижда една църква на едно високо и хубаво място, там, казват, се е състоял Сардикийският събор, на български език това място се нарича Триядица. Триадица е място, където в древността е бил разположен един манастир извън София, на юг към полите на планината [Витоша] …. вярвам, че този манастир е бил посветен на св. Троица. Също казват, че поради големите удобства и поради добрия въздух на това място се е състоял Сердикийският събор“.

Съществуването на подобен манастир се потвърди в началото на 2000г., когато при строеж в Южния парк в софийския квартал “Лозенец” строителите попаднаха на останки от голям ранно-християнски комплекс с внушителна по размери базилика от IV век.

Друга наистина грандиозна базилика с дължина ок. 100 м и ширина вероятно ок. 27 м беше открита по време на археологически разкопки в центъра на София, при западната порта, чиято абсида опира на бул. Мария Луиза. Ако се доверим на твърдението на К. Иречек обаче, съществувала и още по-колосална базилика, чиито останки са засипани между църквата Св. София и Народното събрание. Тя е била трикорабна и широка 33 м. Дори и по-скромната базилика при западната врата е била два пъти по-голяма от сегашната софийска „Св. София” и широка колкото най-големия Константинов храм извън Сердика – Константиновата базилика в Трир, но с 1/3 по-дълга от нея.

Изводът, който се налага е, че ако са имали необходимост да се съберат в една църква архиереите на Сердикийски събор, спокойно са можели да разполагат с един огромен или с няколко много големи храма. Накратко, Сердика е отговаряла на всички критерии да бъде избрана за седалище на Втория вселенски събор. Тя била идеално защитена, разполагала с поне два двореца, няколко големи храма и всички обществени сгради, характерни за една имперска столица. Но причината Сердика да бъде избрана не била само в нейното разположение и градоустройство, а и в авторитета на нейната епископска катедра.

Разпространение на християнството на Балканския полуостров

Благовестието за Христос достигнало Балканския полуостров още в първите години след появата на християнството. По нашите земи проповядвали самите ученици на Христос. Андрей Първозваний, който пръв бил повикан от Христос, със смела и гръмлива проповед обходил земите по бреговете на Черно море през Добруджа, чак до Крим, и навсякъде развил обширна мисионерска дейност, основал църкви и лично ръкоположил епископи и презвитери. Апостол Павел пък, както той сам говори в едно от посланията си, разпространил Христовото учение от Йерусалим до Илирик, в чиито предели се намирал и гр. Сердика  (Рим. 15:18-19). Най-вероятно ап. Павел е ръкоположил и първият епископ на цървата в Сердика, както пише Доротей, епископ на Тир: “Климент, когото апостолът [Павел] споменава, като казва: и с Климент, и с другите мои помощници, той първи от човеците повярва в Христа, в Сердика бе епископ.”

Скоро се явили и плодовете на тази усърдна апостолска дейност в Македония, Тракия, Мизия, Скития и Илирик. Християните на Балканския полуостров се умножили още повече, след като император Галерий първо на тях дал възможност да изповядат вярата си свободно и защото след него в Сердика управлявал Константин Велики, който направил много за християните.

Сердикийски епископ Протоген

При подобни предшественици през първи, втори и трети век, славата на  Протоген, който бил епископ на църквата в Сердика по време на събора, трябва да е била доста голяма. Тя се дължала както на личностните качества на епископа, така и на авторитета на неговата катедра. Под опеката на Сердикийската църква в този период са не само „епископиите на Пауталия (Кюстендил), Герме (Сапарева баня), Найсус (Ниш) и Ремесиана (близо до днешния Бела паланка)”, а и „господните църкви в Дакия, Калабрия (южна Италия), Дардания (Косово, Северна Македония, и Северна Албания) и съседните области”, от чието име на Първия вселенски събор в Никея се подписал (на осмо място сред 318-те отци)  „епископът на възхитителния град Сардика”.

Св. Протоген вероятно бил роден в Сердика. В периода 316-330 г. Протоген със сигурност е главен религиозен съветник на Константин Велики, чиято столица от началото на 317 до февруари 330 г. била Сердика. Голяма част от най-важните закони на Константин, свързани с християнството, били издадени именно от Сердика. В съдържанието на тези закони се виждат Протогеновите идеи за християнизацията на Империята. С един от тези закони църквата в Сердика получила специална привилегия – правото да освобождава роби (manumissio in ecclesia).

Протоген е сред най-забележителните епископи на Първия вселенски събор – факт, съхранен в списъците на участниците. В края на Събора, според запазените съборни актове, „достойният за възхищение Протоген” (Protogenes admirabilis) бил натоварен с дълга да „разпространи декретите на Никейския събор сред църквите в Дакия, Калабрия и Дардания и техните гранични земи”. Св. Атанасий Александрийски, в писмо до епископите на Египет и Либия, говори за него като един от тогавашните „най-велики православни духовни водачи”. Известен ерудит и богослов, Протоген е автор на теологични и полемични трактати, които, за съжаление, не са запазени. Запазено е обаче чак до 17 в. прозвището на Протоген – „фамозния” (така го определя Петър Богдан Бакшев). В „Списъка на българските архиепископи” (12 в.), Протоген е посочен като първия български архиепископ, участвал в Първия (Никейския) събор и оборил във философски диспут „хулителя на Светия Дух”.

Събора в Сердика

Карта на Сердикийския събор по данните на св. Атанасий Александрийски, Сократ Схоластик, Теодорит Кирски, Саламан Созомен, Сулпиций Север и др.

За година и половина около 500-700 висши християнски дейци – прелати със свитите им, които в най-скромния случай били от по един-двама човека, заседаваи в Сердика. Броят е наистина внушителен и може да се каже, че във времето на събора през есента на 343 г. Сердика се превърнала в духовна столица на света.

Домакин и главен организатор на събора бил Протоген Сердикийски, а председател епископ Осий Кордовски – историческа личност от световен все-християнски мащаб, с неоценими заслуги за Църквата. На събора участвали още много забележителни личности, мнозина от които останали за основни фигури в историята на Църквата.

По отношение на вероизповеданието, съборът не намерил за нужно да излага нов символ на вярата, а потвърдил Никейския символ. След това съборът изработил двадесет правила по църковна дисциплина и завършил заседанията си с написване на няколко послания: едно окръжно до всичките епископи, с което се съобщавали определенията на събора, две до папа Юлий и Александрийската църква и две до двамата императори. Като цяло усилията на светите отци били съсредоточени върху това как да се организират християнските църкви, за да действат по-добре.

След официализирането на Християнството през 311 г. в църквата се появил стремеж към бързо издигане в йерархията и амбиции за оглавяване на по-богата и по-голяма епархия. Появила се и тенденция въпросите на вярата да се поставят за по-бързо и ефективно разрешаване не пред църковните среди, а пред императорите. На практика всички Сердикийски канони целели пресичането на подобни практики. Ако в Никея светите отци определили правилата във вярата, то в Сердика отците, част от които са видни участници и в Никея, постановили правилата в църквата.

Така например, Съборът се произнесъл във връзка с отношението на епископа към царя, за инстанцията на църковния съд, за избора на епископи. 4-то правило гласи: епископ може да се замени с друг епископ само подир смърт или низвержение от съд. Правило 6-то забранява да се избира епископ на малък град, където има достатъчно много презвитери. Епископ може да се постави само там, където още от древността е имало епископ. По-нататък, 10-то правило: епископът да е бил преди назначаването си четец, дякон и презвитер – тоест кандидатът за епископ трябва да е преминал през всички степени на свещенството. 11-то правило забранява на епископа да напуска паството си повече от 3 седмици.

Всички Сердикийски канони се приемат безусловно до днес в християнската църква, като през вековете постоянно са били онзи свещен, древен авоторитет, на който са се облягали всички прелати. Сердикийските канони са били цитирани често като основа на цъковното право, наравно с тези от Апостолския събор в Йерусалим. В „Пасхалната хроника” съборът в Сердика е определен като Вселенски, а като причината за престижа на Сердика е посочен тогавашния епископ Протоген, както и знаменития му предшественик – апостол Климент. Сердикийският събор e изографисан в църквата Рождество Христово във Витлеем, изградена върху пещерата в която е Роден Исус Христос по нареждане на св. Елена – майка на Константин Велики.

Въпреки значимостта на Сердикийския събор за целия християнски свят, той потънал в забрава, както и славата на Сердикийската църква, която била напълно засенчена от Константинопол. Това неглижиране на Сердикийския събор, обаче, станало не в ерата на Вселенските събори, а много по-късно, едва 9-ти век, когато Константинополският патриарх Фотий го пропуснал и вместо него на второ място от вселенските събори споменал събора в Константинопол от 381г., на който присъствали едва 150 отци, и на който Балканските и западните делегати (включително и римските) не присъствали. Но това, че патриарх Фотий, не смятал Сердикийския събор за Вселенски, не е голяма изненада, защото по думите на папа Николай, той бил избран за епископ именно в нарушение на Сердикийските канони и „не би искал да се изучава това, което го обвинява и разобличава”.

За нас обаче като българи е важно да помним думите на католическият свещеник Петър Богдан от неговата “История на България”:

“Та като стана дума за Сердикийския събор, приятно е да се спрем на това по-подробно, защото този събор извоюва блестяща и вечна слава на българската страна”.

 


Сократ (380-440), Църковна История, За събора в Сердика

Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации, Веселина Вачкова, 2013г.  

The counsil of Serdica 343 AD, Leslie W. Barnard, 1983г.

Петър Богдан Бакшев. Български политик и историк от XVII век, Божидар Димитров

Сердикийски събор, (Сердикски или Сардикийски събор), 343/344 година

История на Българската Православна Църква, Димитър Цухлев, 1911г.

Сподели в:

Император Константин Велики  

“Сердика е моят Рим”

Император Константин Велики

sv-konstantin-i-elenaТраките били един от най-могъщите народи в Европа. През III век те прогонили римляните от Дакия. В зората на IV век техният водач Константин  предприел поход към Рим, сразил Максений, разформировал преторианските кохорти и преместил столицата на империята на изток, принизявайки Рим до положението на провинциален град.

Константин победил претендентите си за престола с помощта на своите сънародници траките и с кръстният знак носен като знаме пред войската. Така той станал император на цялата римска империя. От благодарност за оказаната му помощ той дал автономия и освободил от данъци жители на областта Мизия, която Свети Йероним по това време нарича България. И тъй като вече нямало нужда да се охранява северната граница на империята, защото българите я пазели, Константин изтеглил чуждите войски и ги отпратил в Азия. Овен това, Константин изградил мост над Дунав, за да може българите, които живеели на север от реката свободно да преминават при мизийските българите в границите на империята. Константин отпуснал огромни средства за  строежите и укрепването на тракийските селища Persthlaba (Преслав), Pliscuba (Плискуба), Constantia (Констанция) и Dristra (Дристра). И още много вели дела направил за траките, защото сам той бил трак по произход.

Племенникът на Константин Юлиан, от който има много запазени книги, ни разказва, че родът му е тракийски, от Мизия. Книгите на Юлиан оцелели, тъй като били написани на гръцки език, за разлика от книгите на Константин, които били написани на тракийски език и нямали никакъв шанс за оцеляване. Величието на Константин не се е оказало достатъчно, за да осигури опазването на неговите “Беседи”, написани на своя роден мизийски език.

Междувременно Сердика се била превърнала в средище на императорите. Тя се била сдобила с трите, задължителни за императорска резиденция обществени сгради – театър (или стадион), дворец и бани. Но несъмнено най-внушителното съоръжение, макар и най-непознато за съвременния българин, в това число и за гражданите на София, е т. нар. дворец на Константин. Става дума не за „Константиновия квартал” в центъра на днешна София, а за грандиозния комплекс, не далече от София, в древната Скретиска,  получила красноречивото име Костинброд. Именно в двореца, който се намирал в днешения град Костинброд живеели съпругата му  Фауста, майка му Елена, сестра му Констанция и децата му – бъдещите императори.

Сердика била любимият град на Константин. От тук той управлявал цялата империя и издал много закони. Рим вече не бил столица на империята. “Сердика е моят Рим”, казвал Константин за любимия си град.  

Сердика придобила своя блясък още при сердикиецът Галерий, който превърнал града в своя основна резиденция и я осветил с един от най-важния в историята на църквата акт – Едикта за веротърпимост от 30 април 311 г., който дал свобода на християните да изповядват своята вяра. Този едикт бил подписан и от Константин Велики, който приложил закона в цялата империя и направил християнството официална религия.

znakut-na-konstantin-velikiСпоред разказа на Лактанций, преди битката с Максенций, Константин имал и съновидение. Той получил насън заръка да изобрази на щитовете небесното Божие знамение. Императорът изпълнил тая заръка и начертал на войнишките щитове името на Христа така, че то представяло буквата X пресечена с вертикална линия, чийто връх бил прегънат като на буквата Р.

Императорът, макар сам да не бил все още християнин, симпатизирал на християнството и дал редица привилегии на християните. Членове на клира били освободени от всякакви данъци. На епископите била предоставена юрисдикция и в граждански дела, така че всеки християнин могъл да заведе делото си пред епископския съд и да подмине обикновените съдебни инстанции. В 321 година била узаконена новата практика за освобождаване на роби – да става в църква, пред епископа. През същата година църквите получили извънредно важното право да придобиват имоти от завещания. По такъв начин християнските общини и представителите им заели съвсем ново положение в държавата. Християнството станало привилегирована религия.

Константин, макар да бил добре разположен към християнството и макар даже да възпитавал децата си в християнската вяра, не приел кръщение почти до края на живота си. Едва на смъртното си легло, през 337 година, той бил кръстен от Евсевий, Никомидийски епископ.

Заради великите му дела, Константин останал в църковно-историческата памет като Велики. Българската православна църква е причислила Константин и неговата майка Елена към лика на светиите. На 21 май празнуваме Свети равноапостоли Константин и царица Елена.

Кондак, глас 3, подобен: Дева днес

Константин днес с майка си Елена явяват всечестното дърво,
Кръста, посрамление за всички иудеи
и на противящите се на верните царе оръжие,
и за нас се яви велико знамение, устрашаващо по време на война.

 

Използвана литература:

Сподели в:
maksimin_traliec

Максимин Тракиецът (173–238)

 

maksimin_traliec
maksimin_traliec

“Всички разказваха историята как той, овчар в планината на Тракия, се записал в местната кохорта и бил приет единствено заради огромния си ръст и страшната си физическа сила. Ето как случайно и с помощта на Фортуна станал император…. Видът му наистина бе ужасяващ и заплашителен, тялото – на колос.”

Херодиан, “Иcтоpия на Римската империя след Марк Аврелий”, първата половина на ІІІ в.

 

Максимин Тракиецът (173238)

През 46 н.е. след дълга съпротива Тракия била победена и станала Римска провинция. Това обаче не продължило дълго и от Римска провинция, Тракия се превърнала в центъра на империята.

Смелите и безстрашни тракийски младежи станали предпочитани войници в римската армия, а най-отличилите се от тях, били избирани от войската за императори. Империята носела името на Рим, но Рим вече не бил нейна столица. Родените и израснали в Тракия императори не се интересували много от Рим, а някои от тях дори не си направили труда да отидат до него.

Такава била историята и на нашия герой. Не знаем как било името му, но го нарекли – Максимин, защото бил огромен на ръст и с необикновена сила. Сигурно и баща му е бил едър, защото него пък наричали Мечко.

Максимин се родил през 173 година в бедно селско семейство, в днешна Северна България. Като малък той пасял овце и още от тогава се отличил със сила и смелост. Веднъж, когато бил още младеж, на рождения ден на Гета, по-малкият син на император Септимий Север, се провели военни игри, в които Maksimin се отличил със своята храброст и изключителна сила. Този младеж, който още едва си служел с латинския език, помолил публично императора на роден тракийски език да му позволи да се състезава с онези, които били вече напреднали във военната служба. Север, учуден от огромното му тяло, най-напред, за да не наруши военната дисциплина, го противопоставил на нестроеваци. Тогава Максимин на един дъх надвил шестнадесет от тях. Когато на третия ден Север случайно отивал на полето, където войниците се обучавали, той видял, че Максимин подскача по тракийски обичай между множеството и веднага заповядал на трибуна да го обуздае и да го приучи на римска дисциплина. Когато Максимин разбрал, че императорът говори за него, той се приближил до краката на императора, който бил на кон. Тогава Север, като искал да изпита, колко е издръжлив в тичане, препуснал коня си, като направил много кръгове. Старият император се уморил, но Максимин все още не се отказал да тича. Тогава Септимий му казал: „Какво искаш, тракиецо? Нима ще ти бъде приятно да се бориш след това тичане?” Максинин отговорил: „Колкото искаш, императоре.” След това Север слязъл от коня си и заповядал да му изкарат насреща най-бодрите и най-силни войници.  Тогава той по стар навиκ надвил на един дъх седем най-силни мъже. Така, след сребърните награди, единствен от всички той бил удостоен от Север със златна огърлица и го назначил за телохранителител в двореца. Максимин станал известен, прочул се между войниците, трибуните го обичали, другарите му по военна служба го почитали, от императора получавал каквото поиска, тъй като бил твърде млад, но изпъквал между всички по ръст, снажност и красота на тялото и по големина и блясък на очите.

След смъртта на императора, Максим продължил да служи и на неговия син Каракала, който за да стане единствен император, убил по-малкия си брат Гета. Каракала нямал спокойствие заради това, което сторил на брат си и изпадал в ярост всеки път, когато някой кажел неговото име. Затова забранил да се споменава думата “Гета”. От тогава хората започнали да наричат тракийското племе гети – “готи”.

По това време гетите, или готите, както вече ги наричали, живеели на север от р. Дунав. Те били врагове на империята, защото искали да си върнат завладяните от римляните земи на юг от Дунава. Но бидейки сам син на гот и аланка, Максимин нямал намерение да воюва със своите близки, а напротив, бил техен приятел. Ето защо, Максимин напуснал военната служба и закупил имот в родното си село. Там той търгувал със своите родственици готите и аланите от другата страна на Дунава. Тракиецът бил техен любимец, и въпреки, че се бил издигнал във войската, те го смятали за един от тях и го признаваха за техен приятел.

Но такъв смел и силен мъж не можел да кротува дълго. Максимин отново се върнал на служба и се издигнал още повече във войската. Той станал командващ легионите на империята. По това време германски племена непрекъснато нападали и плячкосвали провинциите на империята. Новината за намерението на императора да сключи мир с германците, възпламенила гнева на и без това недоволните от него войници, и те го убили. Войските веднага провъзгласили за император своя любимец – Максимин Тракиеца. Така бедното овчарче станало император на цялата римска империя.

Максимин не отишъл в Рим, за да почете сената, както било редно, а само изпратил съобщение, да уведоми, че поема властта и си продължил започнатия поход. Той нанесъл сериозни поражения на германците, заради което приел почетната титла „Германски“. Максимин извършил истински подвиг, защото германите се били скрили в гори и блата и римската войска не можела да се разгърне и атакува както в равнината. При подобна ситуация, в миналото римляните вече били загубили три легиона. Смелият тракиец обаче не се изплашил, а пръв навлязъл с коня си в блатото и пръв съсякъл атакуващ го германец. Останалите войници засрамени, че са оставили императора сам, се втурнали напред и се включили в битката. Много бойци паднали, но германската войска била смазана и заплахата за империята отклонена. Възторгът на легионерите бил неописуем, а сенаторите в Рим изпаднали в ужас виждайки как един тракиец се издига над тях. Максимин обаче не се интересувал от Рим и неговия сенат. През целия си живот той така и не стъпил в столицата на империята. Като истински син на Арес тракиецът пътувал от военен лагер на военен лагер. Вместо в луксозна вила спял в обикновена палатка и вместо фина тога носел ленените дрехи на легионера.

Разправят, че веднъж някакъв артист рецитирал в театъра стихове срещу императора, но на гръцки език, за да не го разбере, защото Максимин не знаел гръцки език. Смисълът на думите бил следният: „И който не може да бъде убит от едного, бива убиван от мнозина. Слонът е грамаден и го убиват, лъвът е силен и го убиват, тигърът е силен и го убиват: пази се от мнозина, ако не се боиш от отделни хора.” Тези думи били казани в присъствието на самия император, но той не ги разбрал и запитал приятелите си какво бил казал артистът-шегобиец, а те му отговорили, че пеел стари стихове, написани против жестоки хора. Но Максим не се разгневил, а се усмихнал.

Максимин бил смел войн и хората го обичали. Затова на форума във Филипополис (Пловдив) и други обществени места в цяла Тракия били издигнати статуи негови статуи от признателните граждани.

 

Използвана литература:

 

 

Сподели в:

Сердикийски едикт за толерантност (311 г.)

 

Сердикийски Едикт

“Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.”

   Сердикийски Едикт, Император Галерий   

 

На 30 април 311 г. на територията на днешна София, някога стара Сердика, е издаден първият официален документ, с който се прекратяват гоненията срещу християните – Сердикийският едикт. Именно в този закон, издаден от император Галерий, за първи път се формулира идеята за религиозна търпимост и се създават условия за началото на официалното християнизиране на Европа и света.

Първите три века след раждането на Христос, неговите последователи били подложени на нечувани гонения и мъчения. Християните били затваряни в клетки на лъвове и изгаряни като живи факли. Така постъпвал и император Галерий. Когато станал император, подобно на своите предшественици, той преследвал християните, защото смятал, че те са причината за упадъка на империята.

Галерий бил по произход тракиец, роден в околностите на София, която по това време се наричала Сердика. Родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък. Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и достоен за похвала. Бил отличен войник и щастието го следвало. Като командир на войската, той привлякъл вниманието на император Диоклециан, който го оженил за дъщеря си – Валерия, а след смъртта на Диоклетиан, той сам станал император.

Галерий извоювал много победи по границите на голямата империя, но винаги се завръщал в любимата си София. Той толкова обичал родния си край и толкова се гордеел със своя произход, че наричал империята не Римска, а Дакийска (така се наричала по това врене областта, в която се намирала Сердика). Според Галерий името „римски“ и „римлянин“ трябвало да бъдат забранени, понеже тук в Сердика, според него, живеел най-великият народ – траките. Галерий управлявал огромната римска империя от своя дворец в Сердика, който се намирал в центъра на днешна София между ротондата „Св. Георги“ и църква „Св. Неделя“.

В началото на управлението си Галерий преследвал християните по цялата империя, без да знаел, че всъщност жена му Валерия и дъщеря му Приска били прикрити християнки. Много вярващи намерили смъртта си по негово време. В края на живота си обаче Галерий заболял от тежка неизлечима болест и се оттеглил в любимата си Сердика, за да се лекува в минералните извори. Може би заради болестта, или заради жена му, или заради това, че такава била Божията воля, но той се преобразил напълно и от жесток гонител на християните, станал техен защитник.

Тук в Сердика, на на 30 април 311 Галерий издал закон, който напълно променил съдбата на цяла Европа. С този закон той дал свобода на християните да изповядват религията си и да служат на техния Бог Христос. Ето какво казвал законът:

“И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения… ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда… Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.”

Този закон бил наречен “Сердикийски едикт”, защото бил създаден в София. С него император Галерий прекратил гоненията срещу християните и ги поставил наравно с всички други религии. Три дни след като написал закона Галерий завършил земния си път и бил погребан в своя любим град – Сердика, най-вероятно там, където днес се издига църквата „Света София“. Срещу входа на църквата на табло е изписан целият едикт, за да ни напомня, че именно в нашата столица император Галерий дава право на свободно изповядване на всички религии и слага край на гоненията срещу гристияните.

 

Изпололзвана литература:

  • Едикт за толерантността, съставен от император Галерий през април 311 г. в Сердика, www.bg-patriarshia.bg
  • Между Искър и Морава: Средиземна Дакия и Римска Сердика преди Константин Велики, www.venets.org
Сподели в: