Император Константин Велики  

“Сердика е моят Рим”

Император Константин Велики

sv-konstantin-i-elenaТраките били един от най-могъщите народи в Европа. През III век те прогонили римляните от Дакия. В зората на IV век техният водач Константин  предприел поход към Рим, сразил Максений, разформировал преторианските кохорти и преместил столицата на империята на изток, принизявайки Рим до положението на провинциален град.

Константин победил претендентите си за престола с помощта на своите сънародници траките и с кръстният знак носен като знаме пред войската. Така той станал император на цялата римска империя. От благодарност за оказаната му помощ той дал автономия и освободил от данъци жители на областта Мизия, която Свети Йероним по това време нарича България. И тъй като вече нямало нужда да се охранява северната граница на империята, защото българите я пазели, Константин изтеглил чуждите войски и ги отпратил в Азия. Овен това, Константин изградил мост над Дунав, за да може българите, които живеели на север от реката свободно да преминават при мизийските българите в границите на империята. Константин отпуснал огромни средства за  строежите и укрепването на тракийските селища Persthlaba (Преслав), Pliscuba (Плискуба), Constantia (Констанция) и Dristra (Дристра). И още много вели дела направил за траките, защото сам той бил трак по произход.

Племенникът на Константин Юлиан, от който има много запазени книги, ни разказва, че родът му е тракийски, от Мизия. Книгите на Юлиан оцелели, тъй като били написани на гръцки език, за разлика от книгите на Константин, които били написани на тракийски език и нямали никакъв шанс за оцеляване. Величието на Константин не се е оказало достатъчно, за да осигури опазването на неговите “Беседи”, написани на своя роден мизийски език.

Междувременно Сердика се била превърнала в средище на императорите. Тя се била сдобила с трите, задължителни за императорска резиденция обществени сгради – театър (или стадион), дворец и бани. Но несъмнено най-внушителното съоръжение, макар и най-непознато за съвременния българин, в това число и за гражданите на София, е т. нар. дворец на Константин. Става дума не за „Константиновия квартал” в центъра на днешна София, а за грандиозния комплекс, не далече от София, в древната Скретиска,  получила красноречивото име Костинброд. Именно в двореца, който се намирал в днешения град Костинброд живеели съпругата му  Фауста, майка му Елена, сестра му Констанция и децата му – бъдещите императори.

Сердика била любимият град на Константин. От тук той управлявал цялата империя и издал много закони. Рим вече не бил столица на империята. “Сердика е моят Рим”, казвал Константин за любимия си град.  

Сердика придобила своя блясък още при сердикиецът Галерий, който превърнал града в своя основна резиденция и я осветил с един от най-важния в историята на църквата акт – Едикта за веротърпимост от 30 април 311 г., който дал свобода на християните да изповядват своята вяра. Този едикт бил подписан и от Константин Велики, който приложил закона в цялата империя и направил християнството официална религия.

znakut-na-konstantin-velikiСпоред разказа на Лактанций, преди битката с Максенций, Константин имал и съновидение. Той получил насън заръка да изобрази на щитовете небесното Божие знамение. Императорът изпълнил тая заръка и начертал на войнишките щитове името на Христа така, че то представяло буквата X пресечена с вертикална линия, чийто връх бил прегънат като на буквата Р.

Императорът, макар сам да не бил все още християнин, симпатизирал на християнството и дал редица привилегии на християните. Членове на клира били освободени от всякакви данъци. На епископите била предоставена юрисдикция и в граждански дела, така че всеки християнин могъл да заведе делото си пред епископския съд и да подмине обикновените съдебни инстанции. В 321 година била узаконена новата практика за освобождаване на роби – да става в църква, пред епископа. През същата година църквите получили извънредно важното право да придобиват имоти от завещания. По такъв начин християнските общини и представителите им заели съвсем ново положение в държавата. Християнството станало привилегирована религия.

Константин, макар да бил добре разположен към християнството и макар даже да възпитавал децата си в християнската вяра, не приел кръщение почти до края на живота си. Едва на смъртното си легло, през 337 година, той бил кръстен от Евсевий, Никомидийски епископ.

Заради великите му дела, Константин останал в църковно-историческата памет като Велики. Българската православна църква е причислила Константин и неговата майка Елена към лика на светиите. На 21 май празнуваме Свети равноапостоли Константин и царица Елена.

Кондак, глас 3, подобен: Дева днес

Константин днес с майка си Елена явяват всечестното дърво,
Кръста, посрамление за всички иудеи
и на противящите се на верните царе оръжие,
и за нас се яви велико знамение, устрашаващо по време на война.

 

Използвана литература:

Сподели в:

Сердикийски едикт за толерантност (311 г.)

 

Сердикийски Едикт

“Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.”

   Сердикийски Едикт, Император Галерий   

 

На 30 април 311 г. на територията на днешна София, някога стара Сердика, е издаден първият официален документ, с който се прекратяват гоненията срещу християните – Сердикийският едикт. Именно в този закон, издаден от император Галерий, за първи път се формулира идеята за религиозна търпимост и се създават условия за началото на официалното християнизиране на Европа и света.

Първите три века след раждането на Христос, неговите последователи били подложени на нечувани гонения и мъчения. Християните били затваряни в клетки на лъвове и изгаряни като живи факли. Така постъпвал и император Галерий. Когато станал император, подобно на своите предшественици, той преследвал християните, защото смятал, че те са причината за упадъка на империята.

Галерий бил по произход тракиец, роден в околностите на София, която по това време се наричала Сердика. Родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък. Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и достоен за похвала. Бил отличен войник и щастието го следвало. Като командир на войската, той привлякъл вниманието на император Диоклециан, който го оженил за дъщеря си – Валерия, а след смъртта на Диоклетиан, той сам станал император.

Галерий извоювал много победи по границите на голямата империя, но винаги се завръщал в любимата си София. Той толкова обичал родния си край и толкова се гордеел със своя произход, че наричал империята не Римска, а Дакийска (така се наричала по това врене областта, в която се намирала Сердика). Според Галерий името „римски“ и „римлянин“ трябвало да бъдат забранени, понеже тук в Сердика, според него, живеел най-великият народ – траките. Галерий управлявал огромната римска империя от своя дворец в Сердика, който се намирал в центъра на днешна София между ротондата „Св. Георги“ и църква „Св. Неделя“.

В началото на управлението си Галерий преследвал християните по цялата империя, без да знаел, че всъщност жена му Валерия и дъщеря му Приска били прикрити християнки. Много вярващи намерили смъртта си по негово време. В края на живота си обаче Галерий заболял от тежка неизлечима болест и се оттеглил в любимата си Сердика, за да се лекува в минералните извори. Може би заради болестта, или заради жена му, или заради това, че такава била Божията воля, но той се преобразил напълно и от жесток гонител на християните, станал техен защитник.

Тук в Сердика, на на 30 април 311 Галерий издал закон, който напълно променил съдбата на цяла Европа. С този закон той дал свобода на християните да изповядват религията си и да служат на техния Бог Христос. Ето какво казвал законът:

“И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения… ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда… Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.”

Този закон бил наречен “Сердикийски едикт”, защото бил създаден в София. С него император Галерий прекратил гоненията срещу християните и ги поставил наравно с всички други религии. Три дни след като написал закона Галерий завършил земния си път и бил погребан в своя любим град – Сердика, най-вероятно там, където днес се издига църквата „Света София“. Срещу входа на църквата на табло е изписан целият едикт, за да ни напомня, че именно в нашата столица император Галерий дава право на свободно изповядване на всички религии и слага край на гоненията срещу гристияните.

 

Изпололзвана литература:

  • Едикт за толерантността, съставен от император Галерий през април 311 г. в Сердика, www.bg-patriarshia.bg
  • Между Искър и Морава: Средиземна Дакия и Римска Сердика преди Константин Велики, www.venets.org
Сподели в: