maksimin_traliec

Максимин Тракиецът (173–238)

 

maksimin_traliec
maksimin_traliec

“Всички разказваха историята как той, овчар в планината на Тракия, се записал в местната кохорта и бил приет единствено заради огромния си ръст и страшната си физическа сила. Ето как случайно и с помощта на Фортуна станал император…. Видът му наистина бе ужасяващ и заплашителен, тялото – на колос.”

Херодиан, “Иcтоpия на Римската империя след Марк Аврелий”, първата половина на ІІІ в.

 

Максимин Тракиецът (173238)

През 46 н.е. след дълга съпротива Тракия била победена и станала Римска провинция. Това обаче не продължило дълго и от Римска провинция, Тракия се превърнала в центъра на империята.

Смелите и безстрашни тракийски младежи станали предпочитани войници в римската армия, а най-отличилите се от тях, били избирани от войската за императори. Империята носела името на Рим, но Рим вече не бил нейна столица. Родените и израснали в Тракия императори не се интересували много от Рим, а някои от тях дори не си направили труда да отидат до него.

Такава била историята и на нашия герой. Не знаем как било името му, но го нарекли – Максимин, защото бил огромен на ръст и с необикновена сила. Сигурно и баща му е бил едър, защото него пък наричали Мечко.

Максимин се родил през 173 година в бедно селско семейство, в днешна Северна България. Като малък той пасял овце и още от тогава се отличил със сила и смелост. Веднъж, когато бил още младеж, на рождения ден на Гета, по-малкият син на император Септимий Север, се провели военни игри, в които Maksimin се отличил със своята храброст и изключителна сила. Този младеж, който още едва си служел с латинския език, помолил публично императора на роден тракийски език да му позволи да се състезава с онези, които били вече напреднали във военната служба. Север, учуден от огромното му тяло, най-напред, за да не наруши военната дисциплина, го противопоставил на нестроеваци. Тогава Максимин на един дъх надвил шестнадесет от тях. Когато на третия ден Север случайно отивал на полето, където войниците се обучавали, той видял, че Максимин подскача по тракийски обичай между множеството и веднага заповядал на трибуна да го обуздае и да го приучи на римска дисциплина. Когато Максимин разбрал, че императорът говори за него, той се приближил до краката на императора, който бил на кон. Тогава Север, като искал да изпита, колко е издръжлив в тичане, препуснал коня си, като направил много кръгове. Старият император се уморил, но Максимин все още не се отказал да тича. Тогава Септимий му казал: „Какво искаш, тракиецо? Нима ще ти бъде приятно да се бориш след това тичане?” Максинин отговорил: „Колкото искаш, императоре.” След това Север слязъл от коня си и заповядал да му изкарат насреща най-бодрите и най-силни войници.  Тогава той по стар навиκ надвил на един дъх седем най-силни мъже. Така, след сребърните награди, единствен от всички той бил удостоен от Север със златна огърлица и го назначил за телохранителител в двореца. Максимин станал известен, прочул се между войниците, трибуните го обичали, другарите му по военна служба го почитали, от императора получавал каквото поиска, тъй като бил твърде млад, но изпъквал между всички по ръст, снажност и красота на тялото и по големина и блясък на очите.

След смъртта на императора, Максим продължил да служи и на неговия син Каракала, който за да стане единствен император, убил по-малкия си брат Гета. Каракала нямал спокойствие заради това, което сторил на брат си и изпадал в ярост всеки път, когато някой кажел неговото име. Затова забранил да се споменава думата “Гета”. От тогава хората започнали да наричат тракийското племе гети – “готи”.

По това време гетите, или готите, както вече ги наричали, живеели на север от р. Дунав. Те били врагове на империята, защото искали да си върнат завладяните от римляните земи на юг от Дунава. Но бидейки сам син на гот и аланка, Максимин нямал намерение да воюва със своите близки, а напротив, бил техен приятел. Ето защо, Максимин напуснал военната служба и закупил имот в родното си село. Там той търгувал със своите родственици готите и аланите от другата страна на Дунава. Тракиецът бил техен любимец, и въпреки, че се бил издигнал във войската, те го смятали за един от тях и го признаваха за техен приятел.

Но такъв смел и силен мъж не можел да кротува дълго. Максимин отново се върнал на служба и се издигнал още повече във войската. Той станал командващ легионите на империята. По това време германски племена непрекъснато нападали и плячкосвали провинциите на империята. Новината за намерението на императора да сключи мир с германците, възпламенила гнева на и без това недоволните от него войници, и те го убили. Войските веднага провъзгласили за император своя любимец – Максимин Тракиеца. Така бедното овчарче станало император на цялата римска империя.

Максимин не отишъл в Рим, за да почете сената, както било редно, а само изпратил съобщение, да уведоми, че поема властта и си продължил започнатия поход. Той нанесъл сериозни поражения на германците, заради което приел почетната титла „Германски“. Максимин извършил истински подвиг, защото германите се били скрили в гори и блата и римската войска не можела да се разгърне и атакува както в равнината. При подобна ситуация, в миналото римляните вече били загубили три легиона. Смелият тракиец обаче не се изплашил, а пръв навлязъл с коня си в блатото и пръв съсякъл атакуващ го германец. Останалите войници засрамени, че са оставили императора сам, се втурнали напред и се включили в битката. Много бойци паднали, но германската войска била смазана и заплахата за империята отклонена. Възторгът на легионерите бил неописуем, а сенаторите в Рим изпаднали в ужас виждайки как един тракиец се издига над тях. Максимин обаче не се интересувал от Рим и неговия сенат. През целия си живот той така и не стъпил в столицата на империята. Като истински син на Арес тракиецът пътувал от военен лагер на военен лагер. Вместо в луксозна вила спял в обикновена палатка и вместо фина тога носел ленените дрехи на легионера.

Разправят, че веднъж някакъв артист рецитирал в театъра стихове срещу императора, но на гръцки език, за да не го разбере, защото Максимин не знаел гръцки език. Смисълът на думите бил следният: „И който не може да бъде убит от едного, бива убиван от мнозина. Слонът е грамаден и го убиват, лъвът е силен и го убиват, тигърът е силен и го убиват: пази се от мнозина, ако не се боиш от отделни хора.” Тези думи били казани в присъствието на самия император, но той не ги разбрал и запитал приятелите си какво бил казал артистът-шегобиец, а те му отговорили, че пеел стари стихове, написани против жестоки хора. Но Максим не се разгневил, а се усмихнал.

Максимин бил смел войн и хората го обичали. Затова на форума във Филипополис (Пловдив) и други обществени места в цяла Тракия били издигнати статуи негови статуи от признателните граждани.

 

Използвана литература:

 

 

Сподели в: