Сердикийски едикт за толерантност (311 г.)

 

Сердикийски Едикт

“Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.”

   Сердикийски Едикт, Император Галерий   

 

На 30 април 311 г. на територията на днешна София, някога стара Сердика, е издаден първият официален документ, с който се прекратяват гоненията срещу християните – Сердикийският едикт. Именно в този закон, издаден от император Галерий, за първи път се формулира идеята за религиозна търпимост и се създават условия за началото на официалното християнизиране на Европа и света.

Първите три века след раждането на Христос, неговите последователи били подложени на нечувани гонения и мъчения. Християните били затваряни в клетки на лъвове и изгаряни като живи факли. Така постъпвал и император Галерий. Когато станал император, подобно на своите предшественици, той преследвал християните, защото смятал, че те са причината за упадъка на империята.

Галерий бил по произход тракиец, роден в околностите на София, която по това време се наричала Сердика. Родителите му били селяни и той самият навремето пасял добитък. Въпреки своята грубоватост, Галерий бил справедлив и достоен за похвала. Бил отличен войник и щастието го следвало. Като командир на войската, той привлякъл вниманието на император Диоклециан, който го оженил за дъщеря си – Валерия, а след смъртта на Диоклетиан, той сам станал император.

Галерий извоювал много победи по границите на голямата империя, но винаги се завръщал в любимата си София. Той толкова обичал родния си край и толкова се гордеел със своя произход, че наричал империята не Римска, а Дакийска (така се наричала по това врене областта, в която се намирала Сердика). Според Галерий името „римски“ и „римлянин“ трябвало да бъдат забранени, понеже тук в Сердика, според него, живеел най-великият народ – траките. Галерий управлявал огромната римска империя от своя дворец в Сердика, който се намирал в центъра на днешна София между ротондата „Св. Георги“ и църква „Св. Неделя“.

В началото на управлението си Галерий преследвал християните по цялата империя, без да знаел, че всъщност жена му Валерия и дъщеря му Приска били прикрити християнки. Много вярващи намерили смъртта си по негово време. В края на живота си обаче Галерий заболял от тежка неизлечима болест и се оттеглил в любимата си Сердика, за да се лекува в минералните извори. Може би заради болестта, или заради жена му, или заради това, че такава била Божията воля, но той се преобразил напълно и от жесток гонител на християните, станал техен защитник.

Тук в Сердика, на на 30 април 311 Галерий издал закон, който напълно променил съдбата на цяла Европа. С този закон той дал свобода на християните да изповядват религията си и да служат на техния Бог Христос. Ето какво казвал законът:

“И понеже твърде много (християни) упорито не оставяха своите убеждения… ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда… Ето защо по нашето великодушие нека те (християните) да молят своя бог за нашето спасение, за нашата държава и за себе си, за да може навред държавата да бъде невредима и хората безметежно да живеят в домовете си.”

Този закон бил наречен “Сердикийски едикт”, защото бил създаден в София. С него император Галерий прекратил гоненията срещу християните и ги поставил наравно с всички други религии. Три дни след като написал закона Галерий завършил земния си път и бил погребан в своя любим град – Сердика, най-вероятно там, където днес се издига църквата „Света София“. Срещу входа на църквата на табло е изписан целият едикт, за да ни напомня, че именно в нашата столица император Галерий дава право на свободно изповядване на всички религии и слага край на гоненията срещу гристияните.

 

Изпололзвана литература:

  • Едикт за толерантността, съставен от император Галерий през април 311 г. в Сердика, www.bg-patriarshia.bg
  • Между Искър и Морава: Средиземна Дакия и Римска Сердика преди Константин Велики, www.venets.org
Сподели в: