Църковен събор в Сердика 343-344 година

“И тъй, по решение на двамата императори [Констант и Констанций II]отново бил свикан Вселенски събор в Сердика, който е Илирийски град. Това станало на единадесетата година от смъртта на бащата на двамата императори  [Константин Велики]. И тъй от западните области се събрали, според думите на Атанасий 300 епископи, а от източните Савин казва, че дошли само седемдесет и шест.”

Сократ, Църковна История, За събора в Сердика

 

През първите три века християните били подложени на жестоки гонения, но 311 г., император Галерий издал закон в гр. Сердика, с който им дал свобода да изповядват вярата си. Междувременно християните се били увеличили толкова много, че се наложило да се сложи ред в учението и управлението на църквата. Ето защо, когато станал едновластен император, Константин Велики свикал Вселенски събор в Никея, на който поканил епископи от цялата римска империя. На този събор обаче се появили някои противоречия. Затова след смъртта на Константин неговите синове – Констант (император на Западната римска империя) и Констанций II (император на Източната римска империя) решили да свикат Втори Вселенски събор. И за да има мир между Изтока и Запада, съборът бил свикан в любимия град на баща им – Сердика, който освен че вече се бил превърнал в столица за редица императори, бил и в средата на огромната римска империя.

Към това време Сердика разполагала с два двореца, крепостни стени, бани, гимназиони, административни постройки, театри, водопровод, широки до 8 метра улици и храмове. Градът се намирал на главния път свързващ Изтока със Запада – Виа Диагоналис. Сравнително лесния и бърз достъп, както и сигурността на пътуването в района, без съмнение са бил сред важните аргументи при избора на Сердика за седалище на вселенски църковен събор, с оглед на това, че трябвало да се съберат на едно място „епископи от целия свят”.

На Събора присъствали делегати от три континента, от всички дванадесет диоцеза на Империята и най-малко от 35 провинции. Общо 378 делегати, които заседавали в продължение на две години. Подобно грандиозно събитие е внушително дори за днешни дни.

Къде са заседавали светите отци?

През епохата на Константин Велики в Сердика, както и целия римски свят, започнала първата масова християнизация на градския живот. Стари публични сгради били преустройвани в църкви, какъвто е случаят с ротондата „Св. Георги”и църквата „Света София” и се издигали нови храмове.

Католическият епископ на София Петър Богдан през 17-ти век пише: Близо до града [София] се вижда една църква на едно високо и хубаво място, там, казват, се е състоял Сардикийският събор, на български език това място се нарича Триядица. Триадица е място, където в древността е бил разположен един манастир извън София, на юг към полите на планината [Витоша] …. вярвам, че този манастир е бил посветен на св. Троица. Също казват, че поради големите удобства и поради добрия въздух на това място се е състоял Сердикийският събор“.

Съществуването на подобен манастир се потвърди в началото на 2000г., когато при строеж в Южния парк в софийския квартал “Лозенец” строителите попаднаха на останки от голям ранно-християнски комплекс с внушителна по размери базилика от IV век.

Друга наистина грандиозна базилика с дължина ок. 100 м и ширина вероятно ок. 27 м беше открита по време на археологически разкопки в центъра на София, при западната порта, чиято абсида опира на бул. Мария Луиза. Ако се доверим на твърдението на К. Иречек обаче, съществувала и още по-колосална базилика, чиито останки са засипани между църквата Св. София и Народното събрание. Тя е била трикорабна и широка 33 м. Дори и по-скромната базилика при западната врата е била два пъти по-голяма от сегашната софийска „Св. София” и широка колкото най-големия Константинов храм извън Сердика – Константиновата базилика в Трир, но с 1/3 по-дълга от нея.

Изводът, който се налага е, че ако са имали необходимост да се съберат в една църква архиереите на Сердикийски събор, спокойно са можели да разполагат с един огромен или с няколко много големи храма. Накратко, Сердика е отговаряла на всички критерии да бъде избрана за седалище на Втория вселенски събор. Тя била идеално защитена, разполагала с поне два двореца, няколко големи храма и всички обществени сгради, характерни за една имперска столица. Но причината Сердика да бъде избрана не била само в нейното разположение и градоустройство, а и в авторитета на нейната епископска катедра.

Разпространение на християнството на Балканския полуостров

Благовестието за Христос достигнало Балканския полуостров още в първите години след появата на християнството. По нашите земи проповядвали самите ученици на Христос. Андрей Първозваний, който пръв бил повикан от Христос, със смела и гръмлива проповед обходил земите по бреговете на Черно море през Добруджа, чак до Крим, и навсякъде развил обширна мисионерска дейност, основал църкви и лично ръкоположил епископи и презвитери. Апостол Павел пък, както той сам говори в едно от посланията си, разпространил Христовото учение от Йерусалим до Илирик, в чиито предели се намирал и гр. Сердика  (Рим. 15:18-19). Най-вероятно ап. Павел е ръкоположил и първият епископ на цървата в Сердика, както пише Доротей, епископ на Тир: “Климент, когото апостолът [Павел] споменава, като казва: и с Климент, и с другите мои помощници, той първи от човеците повярва в Христа, в Сердика бе епископ.”

Скоро се явили и плодовете на тази усърдна апостолска дейност в Македония, Тракия, Мизия, Скития и Илирик. Християните на Балканския полуостров се умножили още повече, след като император Галерий първо на тях дал възможност да изповядат вярата си свободно и защото след него в Сердика управлявал Константин Велики, който направил много за християните.

Сердикийски епископ Протоген

При подобни предшественици през първи, втори и трети век, славата на  Протоген, който бил епископ на църквата в Сердика по време на събора, трябва да е била доста голяма. Тя се дължала както на личностните качества на епископа, така и на авторитета на неговата катедра. Под опеката на Сердикийската църква в този период са не само „епископиите на Пауталия (Кюстендил), Герме (Сапарева баня), Найсус (Ниш) и Ремесиана (близо до днешния Бела паланка)”, а и „господните църкви в Дакия, Калабрия (южна Италия), Дардания (Косово, Северна Македония, и Северна Албания) и съседните области”, от чието име на Първия вселенски събор в Никея се подписал (на осмо място сред 318-те отци)  „епископът на възхитителния град Сардика”.

Св. Протоген вероятно бил роден в Сердика. В периода 316-330 г. Протоген със сигурност е главен религиозен съветник на Константин Велики, чиято столица от началото на 317 до февруари 330 г. била Сердика. Голяма част от най-важните закони на Константин, свързани с християнството, били издадени именно от Сердика. В съдържанието на тези закони се виждат Протогеновите идеи за християнизацията на Империята. С един от тези закони църквата в Сердика получила специална привилегия – правото да освобождава роби (manumissio in ecclesia).

Протоген е сред най-забележителните епископи на Първия вселенски събор – факт, съхранен в списъците на участниците. В края на Събора, според запазените съборни актове, „достойният за възхищение Протоген” (Protogenes admirabilis) бил натоварен с дълга да „разпространи декретите на Никейския събор сред църквите в Дакия, Калабрия и Дардания и техните гранични земи”. Св. Атанасий Александрийски, в писмо до епископите на Египет и Либия, говори за него като един от тогавашните „най-велики православни духовни водачи”. Известен ерудит и богослов, Протоген е автор на теологични и полемични трактати, които, за съжаление, не са запазени. Запазено е обаче чак до 17 в. прозвището на Протоген – „фамозния” (така го определя Петър Богдан Бакшев). В „Списъка на българските архиепископи” (12 в.), Протоген е посочен като първия български архиепископ, участвал в Първия (Никейския) събор и оборил във философски диспут „хулителя на Светия Дух”.

Събора в Сердика

Карта на Сердикийския събор по данните на св. Атанасий Александрийски, Сократ Схоластик, Теодорит Кирски, Саламан Созомен, Сулпиций Север и др.

За година и половина около 500-700 висши християнски дейци – прелати със свитите им, които в най-скромния случай били от по един-двама човека, заседаваи в Сердика. Броят е наистина внушителен и може да се каже, че във времето на събора през есента на 343 г. Сердика се превърнала в духовна столица на света.

Домакин и главен организатор на събора бил Протоген Сердикийски, а председател епископ Осий Кордовски – историческа личност от световен все-християнски мащаб, с неоценими заслуги за Църквата. На събора участвали още много забележителни личности, мнозина от които останали за основни фигури в историята на Църквата.

По отношение на вероизповеданието, съборът не намерил за нужно да излага нов символ на вярата, а потвърдил Никейския символ. След това съборът изработил двадесет правила по църковна дисциплина и завършил заседанията си с написване на няколко послания: едно окръжно до всичките епископи, с което се съобщавали определенията на събора, две до папа Юлий и Александрийската църква и две до двамата императори. Като цяло усилията на светите отци били съсредоточени върху това как да се организират християнските църкви, за да действат по-добре.

След официализирането на Християнството през 311 г. в църквата се появил стремеж към бързо издигане в йерархията и амбиции за оглавяване на по-богата и по-голяма епархия. Появила се и тенденция въпросите на вярата да се поставят за по-бързо и ефективно разрешаване не пред църковните среди, а пред императорите. На практика всички Сердикийски канони целели пресичането на подобни практики. Ако в Никея светите отци определили правилата във вярата, то в Сердика отците, част от които са видни участници и в Никея, постановили правилата в църквата.

Така например, Съборът се произнесъл във връзка с отношението на епископа към царя, за инстанцията на църковния съд, за избора на епископи. 4-то правило гласи: епископ може да се замени с друг епископ само подир смърт или низвержение от съд. Правило 6-то забранява да се избира епископ на малък град, където има достатъчно много презвитери. Епископ може да се постави само там, където още от древността е имало епископ. По-нататък, 10-то правило: епископът да е бил преди назначаването си четец, дякон и презвитер – тоест кандидатът за епископ трябва да е преминал през всички степени на свещенството. 11-то правило забранява на епископа да напуска паството си повече от 3 седмици.

Всички Сердикийски канони се приемат безусловно до днес в християнската църква, като през вековете постоянно са били онзи свещен, древен авоторитет, на който са се облягали всички прелати. Сердикийските канони са били цитирани често като основа на цъковното право, наравно с тези от Апостолския събор в Йерусалим. В „Пасхалната хроника” съборът в Сердика е определен като Вселенски, а като причината за престижа на Сердика е посочен тогавашния епископ Протоген, както и знаменития му предшественик – апостол Климент. Сердикийският събор e изографисан в църквата Рождество Христово във Витлеем, изградена върху пещерата в която е Роден Исус Христос по нареждане на св. Елена – майка на Константин Велики.

Въпреки значимостта на Сердикийския събор за целия християнски свят, той потънал в забрава, както и славата на Сердикийската църква, която била напълно засенчена от Константинопол. Това неглижиране на Сердикийския събор, обаче, станало не в ерата на Вселенските събори, а много по-късно, едва 9-ти век, когато Константинополският патриарх Фотий го пропуснал и вместо него на второ място от вселенските събори споменал събора в Константинопол от 381г., на който присъствали едва 150 отци, и на който Балканските и западните делегати (включително и римските) не присъствали. Но това, че патриарх Фотий, не смятал Сердикийския събор за Вселенски, не е голяма изненада, защото по думите на папа Николай, той бил избран за епископ именно в нарушение на Сердикийските канони и „не би искал да се изучава това, което го обвинява и разобличава”.

За нас обаче като българи е важно да помним думите на католическият свещеник Петър Богдан от неговата “История на България”:

“Та като стана дума за Сердикийския събор, приятно е да се спрем на това по-подробно, защото този събор извоюва блестяща и вечна слава на българската страна”.

 


Сократ (380-440), Църковна История, За събора в Сердика

Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации, Веселина Вачкова, 2013г.  

The counsil of Serdica 343 AD, Leslie W. Barnard, 1983г.

Петър Богдан Бакшев. Български политик и историк от XVII век, Божидар Димитров

Сердикийски събор, (Сердикски или Сардикийски събор), 343/344 година

История на Българската Православна Църква, Димитър Цухлев, 1911г.

Сподели в: