Император Константин Велики  

“Сердика е моят Рим”

Император Константин Велики

sv-konstantin-i-elenaТраките били един от най-могъщите народи в Европа. През III век те прогонили римляните от Дакия. В зората на IV век техният водач Константин  предприел поход към Рим, сразил Максений, разформировал преторианските кохорти и преместил столицата на империята на изток, принизявайки Рим до положението на провинциален град.

Константин победил претендентите си за престола с помощта на своите сънародници траките и с кръстният знак носен като знаме пред войската. Така той станал император на цялата римска империя. От благодарност за оказаната му помощ той дал автономия и освободил от данъци жители на областта Мизия, която Свети Йероним по това време нарича България. И тъй като вече нямало нужда да се охранява северната граница на империята, защото българите я пазели, Константин изтеглил чуждите войски и ги отпратил в Азия. Овен това, Константин изградил мост над Дунав, за да може българите, които живеели на север от реката свободно да преминават при мизийските българите в границите на империята. Константин отпуснал огромни средства за  строежите и укрепването на тракийските селища Persthlaba (Преслав), Pliscuba (Плискуба), Constantia (Констанция) и Dristra (Дристра). И още много вели дела направил за траките, защото сам той бил трак по произход.

Племенникът на Константин Юлиан, от който има много запазени книги, ни разказва, че родът му е тракийски, от Мизия. Книгите на Юлиан оцелели, тъй като били написани на гръцки език, за разлика от книгите на Константин, които били написани на тракийски език и нямали никакъв шанс за оцеляване. Величието на Константин не се е оказало достатъчно, за да осигури опазването на неговите “Беседи”, написани на своя роден мизийски език.

Междувременно Сердика се била превърнала в средище на императорите. Тя се била сдобила с трите, задължителни за императорска резиденция обществени сгради – театър (или стадион), дворец и бани. Но несъмнено най-внушителното съоръжение, макар и най-непознато за съвременния българин, в това число и за гражданите на София, е т. нар. дворец на Константин. Става дума не за „Константиновия квартал” в центъра на днешна София, а за грандиозния комплекс, не далече от София, в древната Скретиска,  получила красноречивото име Костинброд. Именно в двореца, който се намирал в днешения град Костинброд живеели съпругата му  Фауста, майка му Елена, сестра му Констанция и децата му – бъдещите императори.

Сердика била любимият град на Константин. От тук той управлявал цялата империя и издал много закони. Рим вече не бил столица на империята. “Сердика е моят Рим”, казвал Константин за любимия си град.  

Сердика придобила своя блясък още при сердикиецът Галерий, който превърнал града в своя основна резиденция и я осветил с един от най-важния в историята на църквата акт – Едикта за веротърпимост от 30 април 311 г., който дал свобода на християните да изповядват своята вяра. Този едикт бил подписан и от Константин Велики, който приложил закона в цялата империя и направил християнството официална религия.

znakut-na-konstantin-velikiСпоред разказа на Лактанций, преди битката с Максенций, Константин имал и съновидение. Той получил насън заръка да изобрази на щитовете небесното Божие знамение. Императорът изпълнил тая заръка и начертал на войнишките щитове името на Христа така, че то представяло буквата X пресечена с вертикална линия, чийто връх бил прегънат като на буквата Р.

Императорът, макар сам да не бил все още християнин, симпатизирал на християнството и дал редица привилегии на християните. Членове на клира били освободени от всякакви данъци. На епископите била предоставена юрисдикция и в граждански дела, така че всеки християнин могъл да заведе делото си пред епископския съд и да подмине обикновените съдебни инстанции. В 321 година била узаконена новата практика за освобождаване на роби – да става в църква, пред епископа. През същата година църквите получили извънредно важното право да придобиват имоти от завещания. По такъв начин християнските общини и представителите им заели съвсем ново положение в държавата. Християнството станало привилегирована религия.

Константин, макар да бил добре разположен към християнството и макар даже да възпитавал децата си в християнската вяра, не приел кръщение почти до края на живота си. Едва на смъртното си легло, през 337 година, той бил кръстен от Евсевий, Никомидийски епископ.

Заради великите му дела, Константин останал в църковно-историческата памет като Велики. Българската православна църква е причислила Константин и неговата майка Елена към лика на светиите. На 21 май празнуваме Свети равноапостоли Константин и царица Елена.

Кондак, глас 3, подобен: Дева днес

Константин днес с майка си Елена явяват всечестното дърво,
Кръста, посрамление за всички иудеи
и на противящите се на верните царе оръжие,
и за нас се яви велико знамение, устрашаващо по време на война.

 

Използвана литература:

Сподели в: